Държавен архив Бургас

Identity area

Identifier

Authorized form of name

Държавен архив Бургас

Parallel form(s) of name

  • Burgas State Archive

Other form(s) of name

Type

Contact area

Type

Address

Street address

Locality

Region

Country name

Postal code

Telephone

Fax

Email

URL

Note

Type

Address

Street address

ул. „Проф. Яким Якимов“ № 7

Locality

Бургас

Region

Country name

Bulgaria

Postal code

8000

Telephone

+359 56 860458

Fax

Email

Note

Type

Address

Street address

Locality

Region

Country name

Bulgaria

Postal code

Telephone

+359 56 860224

Fax

Email

URL

Note

Description area

History

За архива
ДЪРЖАВЕН АРХИВ – БУРГАС
Държавен архив – Бургас е отдел в дирекция „Регионален държавен архив“ – Бургас. Осъществява подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, съхраняването и предоставянето за използване на определените за постоянно запазване документи на областната администрация, на общините на територията на Бургаска област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, организации и значими личности от местно значение, както и научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите в деловодствата и учрежденските архиви, тяхното опазване и използване.
Архивът е създаден през 1952 г. като отдел на Окръжно управление на МВР – Бургас на основата на Указ № 515 на Президиума на Народното събрание и ПМС № 344 от 18.04.1952 г. От 1961 г. е на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Бургас, а от 1988 г. е в структурата на Община – Бургас. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите (ГУА) при МС. От 1978 г. получава статут на дирекция, а през 2010 г. е преструктуриран в отдел.
Към архива функционират читалня, библиотека, лаборатория за реставрация на документи. В научно-справочната библиотека са заведени 3856 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, справочници, пътеводители, каталози, документални сборници, периодични издания.
От 2001 г. архивът се помещава в сградата на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
През годините ръководители на архива са били: Георги Хаджиатанасов (1952–1957), Никола Пенков (1958–1961), Георги Георгиев (1961–1972), Мария Арнаудова (1973–1987), Елена Дойчева (1987–2004), Иван Джамбазов (2004-2012).
Архивът е награден с Дипломи и грамота от Окръжен народен съвет (ОНС ) – Бургас за активната му културна дейност в града и окръга през 1980,1981 и 1983 г.; Грамота и вимпел от ОНС – Бургас, ОС на БПС и ОК на ДКМС за „Първенец на седмата петилетка“ през 1981 г.; грамоти от ГУА при МС за спечелено първо място и обявяване на архива за първенец в архивната система през 1982 г. и второ място в 1983 г.
След промените в административно-териториалното деление на страната през 1959 г. 52 фонда са предадени на новосъздадените архиви в Сливен (30 бр.) и Ямбол (22 бр.). През 1993 г. е приет фондовият масив на ОК на БКП, възлизащ на 1645 фонда с 40 296 архивни единици, 1500 спомена, 822 частични постъпления, 1734 снимки и 6 албума с 225 снимки.
Общата фондова наличност на архива към 1.01.2012 г. възлиза на 3210.18 линейни метра с 4199 архивни фонда (3943 учрежденски и 253 лични) и общ брой 292 855 архивни единици, 1505 частични постъпления и 2034 спомена. Застрахователният фонд се състои от 1081 ролки с 986 124 кадъра.

Geographical and cultural context

Mandates/Sources of authority

Administrative structure

Records management and collecting policies

Buildings

Holdings

Фондове
В Държавен архив – Бургас се съхраняват документи за: историческото, икономическото, културно-просветното и социално-политическото развитие на Бургаския край от Освобождението до наши дни; отчуждаването на имоти по различни закони; оземляването на бежанци, малоимотни и безимотни; национализацията на индустриалните предприятия; селскостопански земи и гори; реабилитиране на репресирани по Закона за гражданска реабилитация на репресираните лица.
Най-ранният оригинален архивен документ е от 1766 г., написан на гръцки език, и се отнася за имотното състояние на манастира „Света Анастасия“. От началото на ХІХ век датират турски тапии, владала и квитанции.
Първият регистриран учрежденски фонд в архива на 20 септември 1952 г. е на Областната училищна инспекция (1906–1944) с изключително ценна информация за състоянието на образованието, както и на читалищното дело в Бургаско. Първият личен фонд е на адвоката Йови Воденичаров – радетел за българската просвета и култура, обществен деец, участник в Учредителното събрание, избиран за народен представител. Фондът е регистриран на 15 септ. 1960 г., а документите се отнасят за периода 1844–1893 г.
Сред най-интересните учрежденски фондове в архива са тези на: Градско общинско управление – Бургас; Градско общинско управление – Поморие; Градско общинско управление – Карнобат; Еврейска община – Бургас; Бургаско архиерейско наместничество; Търговско-индустриална камара – Бургас; Окръжен съвет – Бургас; Пристанище – Бургас; Параходни агенции в Бургас; Областна дирекция на полицията – Бургас; Областна полицейска инспекция – Бургас; Околийско управление – Бургас; ДСО „Нефтохим“ – Бургас; ДСО „Рибно стопанство“ – Бургас; Женско просветно благотворително дружество „Самосъзнание“ – Бургас; Държавна търговска гимназия – Бургас.
В архива се съхраняват множество документи на дейци с местно значение, сред които са фондовете на: Архимандрит Рафаил Вълчанов, Нико Попов, Г. Шагунов, В. Върбанов, Д. Караджов, Петко Росен, Г. Попаянов, Я. Керемидчиев, Лефтер Мечев, Димитър Арнаудов, Жени Патева, Георги Луков, Родов фонд Зуркови, Найден Бораджиев, Петко Задгорски, Георги Дипчев, Родов фонд Хашнови. От около 250 лични фонда само два – на краеведа Горо Горов и на арх. Деви Симеонов, не са дарени на архива.
Сред най-интересните документи са: възвание на епископа на Велес Авксентий към паството му във връзка с църковните борби (1865), дневниците на народния учител, будител и секретар на първата българска общинска управа в Бургас след Освобождението Стоян Шивачев, които отразяват важни обществено-политически събития – подготовка на избори за депутати в Областното събрание, посрещането в Бургас на генерал-губернатора на Източна Румелия Алеко Богороди и на Сливенския митрополит Серафим (авг. 1878 – дек. 1880), стенограма от срещата на бургаската делегация с руския генерал Скобелев и министър Йонин (28 май 1879); снимка на участници в национално-освободителните борби, между които са Нестор и Рафаил Мойсееви, Петко Киряков (Капитан Петко войвода), Тодор Икономов, Атанас Узунов, Стоян Шивачев и д-р Георги Странски (1879); спомени, снимки и сведения за Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. от Петко Росен, Димитър Арнаудов, Лефтер Мечев и др.; карта, собственост на преображенеца Димо Янков, ползвана на 28–30 юни 1903 г. на конгреса на „Петрова нива“ от Главното боево тяло; документи и снимки за строителството и откриването на Бургаското пристанище (1889–1903); преписки и протоколи за дейността на Коджа Буковския манастир (1904–1906); снимки на толстоисти и на къщата на толстоистите в с. Ясна поляна (1906); протокол от митинг на 5000 бургаски граждани, участвали в завземането на гръцката църква „Успение Богородично“ и провъзгласяването й за българска църква „Преображение Господне“ (16 юли 1906); снимки от тържество в двора на училището в Малко Търново по повод Хуриета (1908), на участници в Балканските войни (1912–1913), на папския делегат монсеньор Йосиф Ронкали (ХХІІІ папа) в Малко Търново (1925); съдебно дело за признаване правото на собственост на българите върху манастира „Св. Георги“, присвоен от гръцкото духовенство (1914–1934); протокол от откриване на Първото свободно българско училище в Малко Търново след Освобождението (1913); оригинални партитури на композитора Георги Шагунов – химна на „Независимостта“ (1908), „Победата на Черноморци при Бунар Хисар на 19–20 окт. 1912 г.“ и „Един завет“ (1934); бюлетин на Бугаската община по повод превземането на Одринската крепост (13 март 1913); дневниците на писателя Петко Росен за Балканската и Първата световна войни (1912, 1917), за срещите му с видните писатели Иван Вазов, Елин Пелин, Минко Неволин, П. Яворов, Антон Страшимиров, Пенчо Славейков, с художника Владимир Димитров – Майстора (1918–1928); литературно-критични прегледи на Петко Росен „Сурвакници“ за излезлите от печат произведения на български автори (1923–1940); снимки за строителството на Техническото училище в Бургас от личния фонд на Георги Дипчев – син на Райна княгиня и основател на училището (1923–1925); снимки и документи за участието на видната общественичка Жени Патева в международни конгреси и конференции (1908–1929); свидетелства от Българската девическа гимназия в Солун и от Одринските мъжка и девическа гимназии (1906–1921); отчетни доклади на Бургаската окръжна постоянна комисия със сведения за броя на етническите групи на населението, на изселените и заселените турски семейства в Бургас и окръга в края на ХІХ в., за броя на регистрираните чужди граждани (1927–1928); документи за изселванията на евреите и за конфискуване на имотите им (1942–1943); снимки на масоните в Бургас (б.д.), на консулите в Бургас (1907), на рибната борса (1930), на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Обрешков, на крайморския булевард и морските бани (1910), на 24-ти Черноморски пехотен полк с дирегент Г. Шагунов; следствено дело № 371 / 1978 г. от Първо РПУ на МВР за самоубийството на младата бургаска поетеса Петя Дубарова (1979); снимки и документи за строителството и развитието на Нефтохимическия комбинат (1962–1984) и др.р

Access area

Opening times

Access conditions and requirements

Accessibility

Services area

Research services

Reproduction services

Public areas

Control area

Description identifier

Institution identifier

FUB

Rules and/or conventions used

Status

Level of detail

Dates of creation, revision and deletion

Language(s)

Script(s)

Maintenance notes

Anna, Bohn

Access points

Access Points

Primary contact